Книжовен език VS. субстандарт в общуването

 

 

3 юли 2014 г.

 

“Книжовен език vs. субстандарт в общуването. Място на устната реч в опозицията”

доц. д-р Мария Илиева 

 

   В началото на своята лекция доц. Илиева ни обясни значенията на някои от основните термини по темата- книжовен език, стандарт, субстандарт, книжовноразговорна реч, устна реч и разликата между устната и писмената реч, като за последното беше даден конкретен пример с писмения текст „Моля!“, който може да се тълкува по различни начини в зависимост от комуникативната ситуация.

   Беше разгледано писменото предаване на устно общуване в художествен текст.  Тук като  примери бяха посочени първо  „Мисия Лондон“ на Алек Попов и как лирическият герой брои в низходящ ред, започвайки от 100, като ключови думи, с помощта на които се изразяват емоции,  бяха „пискливо изкрещя“, „изсъска“, „каза“ и накрая „прошепна“, както и емотиконите в Интернет.

   След това доц. Илиева ни запозна с приноса на ВТУ в проучванията на устната комуникация- 7 конференции по проблемите на устната реч, като първата е през далечната 1990 г. и 2 конференции по проблемите на устната комуникация.

   Накрая ни беше посочена важността на установяването на типологията на устната реч както в теоретичен план, така и в практически- събраните аудио- и видеоматериали могат да бъдат използвани при изготвяне на учебници и помагала по български език.

 

 

„Модели за описание на вербалните и невербалните средства“

Доц. д-р Андреана Ефтимова 

 

 

    В тази лекция доц. Ефтимова ни представи системи за записване на устната реч. Бяха представени няколко модела- партитурно описание на И. Поджи и Е. Маньо-Калдонето, функционално описание на Ж. Нивр, алгоритъм за описание на акад. М. Виденов и модел за описание според специализирания софтуер EXMARaLDA (http://www.exmaralda.org/) и конвенцията за транскрибиране GAT (http://paul.igl.uni-freiburg.de/gat-to/ )
(по Кр. Алексова, Л. Ласкова, Й. Велкова). Всеки модел беше пояснен с примери, бяха посочени силните и слабите страни, както и кои методи е най-удачно да се използват при обработка на записите в рамките на проекта.   

    Доц. Ефтимова ни разясни най-важните правила за транскрибиране, както и начините, чрез   които се представя графично невербална информация- смях, паузи и т.н.

 

 

 

 

 

 

 

 

4 юли 2014

 

„Невербалната комуникация“

Доц. д-р Андреана Ефтимова

 

   В началото на лекцията доц. Ефтимова ни запозна с шестте невербални модалности- кинестетична (жестове и мимики), пространствено-териториална (разстоянието между общуващите), параезикова (включва интонацията, тембъра на гласа, паузите, логическите ударения и т.н.), тактилна, обонятелна и цивилизационна (обхваща общуването чрез дрехи, бижута, прическа и всякакви аксесоари).

   След това ни бяха представени подходите в изследванията на невербалната комуникация- културно-антропологичен, психотерапевтичен, психологичен, който е най-разпространен, и психолингвистичен.

   Много интересни за всички бяха описанието на някои различия между културите в невербалната комуникация, измерени по пет показателя- непосредственост и експресивност, индивидуализъм, мачо стил, властова дистанция и контекст и „опасните“ грешки при жестовете- кимане, почукване по челото с показалец и т.н.

   Лекцията завърши с тест „Какво Ви говорят жестовете в България?“, където чуждестранните студенти трябваше да отговорят на въпроси, свързани с това кой е правилният подход при общуване с българи в различни ситуации.

 

 

 

 

„Велико Търново на езиковата карта на България“

Доц. д-р Мария Илиева

 

 

   Доц. Мария Илиева започна лекцията с исторически разказ за това как и по какъв начин е

формиран българският книжовен език, представи ни езиковите школи през втората половина

на 19. век и спецификата на книжовния език.

   Доц. Илиева ни представи основното диалектно делене на българския език на западен

и източен посредством ятовата граница и ни представи примери за това как една и съща

дума може да звучи по съвсем различен начин в Западна и в Източна България.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Банатският говор от с. Дудещи- Веки (Румъния). Българският книжовен език. Интерференции“

Доц. д-р Мариана Манджуля

 

   Доц. Манджуля ни запозна с банатските българи- българи, заселили се в Банат (територия между Румъния и Сърбия) през далечната 1738 г. Банатските българи се откъсват от българската общност 2 века преди формирането на българската нация и на книжовния език, но винаги са пазели своето българско народностно съзнание.

   Техният говор е най-старият запазен диалект извън пределите на България. Езикът им използва свое писмо, формирано на основата на хърватския език и латиницата. Доц. Манджуля ни представи някои от основните морфологични и лексикални особености на езика (например редукцията на о в у и на е в и), а в края на лекцията ни показа и самата азбука.

 

 

 

 

 

 

 

5 юли 2014 г.

 

„Субстандартен език в българската постмодерна проза. „Естествен роман“, Георги Господинов“

Гл. ас. Каталина Пую

 

   Главен асистент Каталина Пую направи преглед на основните характеристики на постмодернизма

в литературата (антиформа, игра, случайност, съучастие на автора, антинаратив и др.)

   По-нататък беше направена съпоставка между български и румънски постмодернизъм.   

   В тази лекция беше разгледано произведение на един от най-успешните съвременни български

автори- Георги Господинов, който, както разбрахме, е много популярен и извън България. От текста 

на Георги Господинов бяха извлечени примери за субстандартен език (кенеф, нужник, ега си и др.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Българският фолклор като извор за устни текстове“

Проф. Хоакин Торкемада

 

 

 

 Това беше може би най-забавната лекция. Общо взето тя се състоеше от вицове, които бяха причислени към различни категории- мръсни, исторически, семейни. Професорът отбеляза, че подобни категории вицове съществуват и в испаноезичния фолклор. Представителите на румънската и полската група също дадоха примери от своите страни за подобни вицове.

Пример:

Едно дете с майка си на плажа видяло един мъж по бански. Детето попитало майка си: Мамо, защо този мъж има нещо в гащите, а ти нямаш?

- Ами там си крият портфейлите, моето момиче.

- А защо на някои са по-малки, а на други по-големи?

- Ами някои са по-богати, а други по-бедни.

- А тогава защо ей онзи там, като те гледа и забогатява?

 

 

 

 

 

 

6 юли 2014 г.

 

"Църковна реч"

д-р Ванда Стемпняк-Минчева

 

 

 

 

   Поради липса на време тази лекция трябваше да бъде предадена възможно най-бързо,

но д-р Стемпняк- Минчева успя да ни обясни най-съществените неща синтезирано. Първо 

се запознахме с някои основни термини, свързани с църквата- разликата между

храм/черква/църква, иконостас, като ни бяха показани снимки, илюстриращи различни

иконостаси и църкви отвън и отвътре. 

   Лекцията беше особено интересна както за чуждестранните, така и за българските студенти.

 

 

 

 

 

 

 

8 юли 2014

 

„Устната публична реч (политическа е журналистическа реч)“

Доц. д-р Андреана Ефтимова

 

  Доц. Ефтимова започна с разяснение защо е избрала да анализира речта на политиците, а именно защото политиците са тези, които говорят най-често в медиите. Бяха ни представени стиловете на политическата реч (реалистичен, изискан, бюрократичен и републикански), проблемите, които могат да възникнат между участниците в политическите дебати- идеологизираното възпитание, опитът на западноевропейския и американския парламентаризъм, политическото образование и управленска култура.

   Бяха ни представени периодите на българската парламентарна реч- отрицанието на “дървения език”, авторитарно-партократичния  и крайно идеологизирания период, опозицията демократи – комунисти, разрушаване на двуполюсния модел.

   Наблегна се на важността на невербалната комуникация в публичната реч и бяха посочени множество примери за специфични жестове при някои български политици, които за от ключово значение за изграждането на техния имидж, както и за начина, по който ги възприемат хората.

   Беше обърнато внимание на политическите стилове днес и най-вече на основните черти на всеки модел. Първият модел, който разгледахме, беше брюкселски „новоговор“- новия „дървен език“ (термин на Франсоаз Том за езика на тоталитарната преса); специфични за него са клишетата, вметнатите конструкции, абстрактната лексика и т.н. Вторият модел е този на популисткото говорене. При него основната цел е да се скъси дистанцията с избирателя, да се внушава чувство на доверие. Някои от основните черти са емоционална реторика, властова асиметрия в общуването, омаловажаване на опонента, използване на устни жанрове като вицовете и слуховете и т.н.

   След това доц. Ефтимова ни представи някои характеристики на журналистическата реч на прехода- демократизация, колоквиализация (навлизане на разговорни елементи), използване на сленг, просторечие, вулгаризми, диалектизми и т.н., като всяка характеристика беше илюстрирана с пример, улесняващ разбирането и осмислянето на материала.

   Последното нещо, което разгледахме, беше таблоидизацията на медиите- „преливането на таблоидни новинарски ценности от популярната към качествената преса. 

 

 

 

 

"Функция на превода на литературни и юридически текстове при изучаването на книжовния български език"

проф. Хоакин Торкемада

 

   Професор Торкемада анализира влиянието на испанския език върху българския на базата на свои наблюдения върху вестника на испанските емигранти "Нова дума". 

    По-нататък беше направен преглед на особеностите при превод на официални документи. Професорът сравни особеностите на официално-деловия стил в българския и испанския език, като обърна особено внимание на някои лексеми, които са типични за българския официално-делови стил, а не се срещат в испанския. Бяха разгледани следните жанрове на официално-деловия стил: удостоверение за раждане, решение за развод, диплома за средно образование и др.

   В последната част бяха засегнати проблеми на превода на лирически текстове от български на испански език.